Другарки и другари, омбудсманът не е диво прасе, убито от Стоичков

Пресилено е да се твърди, че онова, което се разиграва в ОбС, е политически театър.  Не е , защото за него липсват подходящи актьори

Любомир Минчев

Редовно следя градския театър, който се разиграва два пъти в месеца  в сградата на ОбС.  Пресилено е да се твърди, че това е политически театър.  Не е , защото за него липсват подходящи актьори. Явно си личи, че някои са в трупата с дебели връзки и появата им на сцената е твърде нелепо. Но те приемат ролите си с ентусиазъм и  дори имат нахалството да се определят за звезди. Към подобна трупа отношението би трябвало да е по скоро иронично, отколкото сериозно.

Така към трупата – ненатрапчиво иронично, се отнасяше бившият шеф на съветниците арх. Илко Николов.   Едва се сдържаше да не показва интелектуално превъзходство  над  масата общински съветници,  а можеше лесно да го направи. Той даваше вид , че не вижда постното  представление пред себе си ,или го гледаше  през пръсти –  колкото напълно да стане ясно, че неглижира важността на партийните комисари , които беше длъжен да изтърпи.

Илко Николов никога нямаше да каже подобно нещо: „нали всички сме от една партия майка“, макар и на майтап, както днес наследникът му Савина Петкова. Тя всъщност искаше да каже, че понякога е напълно излишно да се събираме в тази зала – вкупом непотребни ставаме. Както при втория провален избор  за обществен защитник на Пловдив.

Когато Спас Гърневски рецетира поредната пародия за партията майка, той пародира всичко, което се случва в залата. И днес беше прав да изнесе краткия си емоционален рецитал – трябва да напълни цялото червено тефтерче, подарък от БСП.

Когато другарката  Теодора Халачева  се обръща към общинските съветници с „другари“, тя също опитва нещо на  пародийния фронт, но партийният  плам, с който го прави, не я нарежда сред талантливите актьори в залата. Тя просто така обича да се изразява.

Проваленият втори избор на омбудсман на Пловдив може да се превърне в диагноза за този общински съвет. Още един провал и диагнозата е готова. Дали пък не е заради това, че партията майка е дамгосала всички.

Другарки и другари, въпросът е сериозен. Някои общински съветници смятат, че вече като съветници имат право  да се затворят в една стая и всеки да каже какво иска да открадне. И очакват да чуят:  „Да, ваше е, вземете го , да не  ви пука от нищо!“. На други партийният тестостерон блика от ушите дори, но и те са запленени от тази идея – да си изберат любимата играчка  и да си я присвоят.  Това било правото им на общински съветници.

Затова, ако тръгнат към ада, с кеф ще коленичим на пътя към него. Каза го Спас за партията майка, но нали това е градски театър  – можем да се правим на всякакви.

Води се епична битка кой да е омбудсман на Пловдив. Сякаш това е толкова важно, колкото да коленичим на пътя към ада. Но е много важно за онези, които се виждат затворени в стаята и си избират играчките.

Писмото на Стоичков по повод неговите „зверства“ в Африка  малко закъсня – сесията беше привършила. Обясненията на „глупака“ Стоичков  са за всички, които мразят и себе си, и могат да родят дискусия дори в този изискан салон на ОбС, вместо да чакаме онези от стаята да избират омбудсман. Накрая ще си  признаят, че биха хапнали и суджук от диво прасе, убито от Камата.

Другарките и другарите пропуснаха идеална възможност.